Техническо съвършенство, експлозивни гигове и очарователен джаз-фънк от Исландия: това са запазените търговски марки на “Мецофорте”. Когато секстетът (който понякога свири като септет) изпълнява своите енергични парчета като „Funk Suite No. 1“ (1983) или „Hard Wired“ (2004) на сцената, верните фенове от отминалите дни и по-младите почитатели на “Мецофорте” са еднакво щастливи. А когато зазвучи легендарният летен хит „Garden Party“, интересът се превръща в неописуем възторг, който се отприщва в бурни овации със ставане на крака и танцувални сесии.

През месец април миналата година в Националния дворец на културата в София 2 500 зрители поискаха няколко пъти бис, след като двучасовият концерт наближи своя край. Подобни сцени бяха наблюдавани в Осло, Копенхаген, Хамбург, Будапеща, Рим и Лондон. Публиката, съставена от двадесет до петдесетгодишни хора – буквално полудява.

Цялата тази енергия може да се обясни само с една дума – “Мецофорте”. В самото начало тази група създава свой собствен джаз-фънк стил и оттогава неотлъчно го следва. По време на концертите великолепните композиции на тримата основатели Ейтор Гунарсон (клавишни), Йохан Асмундсон (бас) и Гули Брим (барабани) се обогатяват още повече. Няколко елемента, сред които брилянтни сола и вълнуващо съревнование между Гули и Йохан - барабанистът свири на бас със своите палки, бяха част от шоуто през 2006 г.

Последният албум на формацията към днешна дата - „Forward Motion“, предлага уникална смесица от джаз-фънк и фюжън композиции. Родината на “Мецофорте” - Исландия е разположена между Европа и Америка, такъв е и стилът на „Forward Motion“. Парчетата от този албум съдържат енергични сола на китари, брилянтни бас секции, но и прекрасни инструментални балади, които сякаш са вдъхновени от красотата на исландската природа. От 1977 г. насам стилът на “Мецофорте” става все по-зрял, а групата остава вярна на своите корени.

С албума „No Limits“, издаден през 1987 г., “Мецофорте” скъсват с традицията да изпълняват само инструментални пиеси. Тогава британският вокалист Ноел МакКала се присъединява временно към групата. Записите започват с инструменталния хит „Icebreaker“ - по-фънки отвсякога. Няколко прочувствени вокални композиции в този албум отразяват любовта на членовете на групата към соула на Морис Уайт и други легенди. Вокални парчета от Мецофорте? Феновете са изненадани, но също така са и доста развълнувани.

До днес Мецофорте са издали общо единадесет студийни албума и пет компилации, които са записани в Исландия, Англия, Дания, Норвегия и Германия.

През 1977 г. основателите на групата са на възраст между 15 и 17 години. Тогава Ейтор Гунарсон, Йохан Асмундсон, Гули Брим и китаристът Фридрик Карлсон се срещат за нещо като джем сешън. Трябват им едва няколко минути, за да осъзнаят, че това няма да бъде последното им събиране. Бързо се превръщат в близки приятели и тези репетиции стават все по-забавни с всеки изминал ден. Още през 1979 г. е издаден албумът „Mezzoforte“, но само в Исландия. През следващите три години записват проектите „I Hakanum“ и „Thvilikt Og Annad Eins“, които се разпространяват в музикалните магазини на техния остров, който е с по-малко от 300 000 жители.

През 1983 г. Мецофорте постигат своя първи голям успех. Албумът „Surprise Surprise“ е първият исландски албум, който получава международно признание. Сингълът „Garden Party“ превзема класациите в Япония, Великобритания, Норвегия, Дания, Германия и други страни. Така “Мецофорте” се доближават до успеха на единствената съвременна джазова инструментална композиция, която влиза в класациите преди това: „Morning Dance“ на Джей Бекенщейн (“Спайро Джайра”).

Феновете в клубовете полудяват по „Garden Party“. В Осло, Копенхаген, Хамбург, Амстердам, Виена, Париж, Рим, Лондон и разбира се в Рейкявик, те танцуват дълги нощи, слушайки тази мелодия. „Garden Party“ се излъчва от радиостанциите по целия свят и накрая всички научават композицията наизуст. Дори днес парчето символизира отношението към живота и начина на живот на цяло едно поколение от началото на 80-те години.

Ейтор, Йохан, Гули и Фридрик са повлияни в голяма степен от легендарни артисти като Джордж Дюк (особено много харесват албума му „Master Of The Game“, записан през 1979), Чик Къриа и групата му Return To Forever, също така “Ърт, Уинд енд Файър” на Морис Уайт. Тези влияния се усещат дори и днес. Ако Гули Брием не беше слушал Сони Емори, ако Йохан Асмундсон не беше обърнал внимание на Стенли Кларк или ако Ейтор Гунарсон не беше попил влиянието на Джеф Лорбър и други колеги пианисти, “Мецофорте” нямаше да звучат по начина, по който групата звучи днес.

След издаването на „Surprise Surprise“(1983г.) “Мецофорте” се преместват в Англия за две години. В Лондон младите звезди правят множество репетиции и джем сешъни.

През 90-те години всеки от членовете на групата поема по свой собствен път. През това десетилетие са записани само два студийни албума – “Daybreak” и “Monkey Fields”. “Мецофорте” преживяват силни и слаби моменти до 2003 г., когато формацията решава да се събере отново. Голямото си завръщане правят с албума „Forward Motion“. Тази година предстои издаването на концертно DVD на групата.

Автор: Имануел Маркус